В клуб Парнас“ в столицата се състоя премиера на юбилейната

 В клуб „ Парнас “ в столицата се състоя премиера на юбилейната антология „ Победна рапсодия “, дело на Издателство „ Български публицист “ и Фондация „ Устойчиво развиване за България “ (2025). Изисканото поетично томче е отдадено на Деня на успеха – 9 май, и на 80-годишнината от края на Втората международна война. Събитието се водеше от поета Боян Ангелов – ръководител на Съюза на българските писатели и основен редактор на издателството, а публични посетители бяха Н.Пр. Елеонора Митрофанова – дипломат на Руската федерация в Р България, Бойко Коцев – дълготраен посланик в Брюксел и експосланик в Москва, Станка Шопова – ръководител на фондация „ Устойчиво развиване за България “.

Н.Пр. Елеонора Митрофанова се усещаше измежду другари в клуб „ Парнас “ и изрече свои мисли за творчеството като цяло. Оказа се, че тя следи какво разгласяват в формалния уебсайт на Съюз на българските писатели, а изключително се интересува от Изкуствения разсъдък, от опциите на ChatGPT, на който тя е сложила следния въпрос: „ Какво би направил Сатаната, с цел да унищожи човечеството? “. Тя прочете отговора пред публиката, който в действителност беше изумителен: вместо намерено заличаване Сатаната би употребявал тънки психически способи, с цел да отврати индивида от истината и положителното, да провокира занемаряване на науката, философията, изкуството и културата, да изтръгне индивида от духовното, от произхода и религията, от моралното възпитание; да провокира информативен безпорядък и взаимозависимост на индивида от технологиите...  



Корицата на антологията „ Победна рапсодия “ 

В обръщението си към публиката Боян Ангелов подсети, че България е дала доста жертви във финалната фаза на Втората международна война. За антифашистката битка и за героизма на нашите бойци, взели участие в Отечествената война, са писали десетки от българските поети, по тази причина антологията включва произведения на 103-ма създатели, като огромна част от тях са участници във войната.

В експозето си той означи: „ Днес сме се събрали на една среща-разговор. С тази книга ние демонстрираме нашата респект към Русия. Като продължители на Вазовия съюз няма по какъв начин да не уважим историческите истини – успеха над хитлерофашизма и жертвите, които са дадени. Да не забравяме и вековните ни контакти с съветската просвета, да не забравяме кирилицата, която ние сме дали на славянския свят “.

От своя страна, Станка Шопова приказва за Съюз на българските писатели и неговите членове, които са пример за гений, съвест и отговорност. Тя напомни историята на руско-българските дипломатически връзки и означи голям брой състояли се научни конгреси, семинари и състезания за младежи, в които Съюз на българските писатели е сътрудник на Фондация „ Устойчиво развиване за България “: „ Линиите на патриотизма, на народността и хуманизма са съществени за Съюз на българските писатели. Русофилството се поддържа освен от доста писатели, само че и от необятни национални маси – няма различен народ, който да е основал толкоз доста национални песни, в които е втъкана обичта към Русия и съветския народ “.  

В залата участваха създатели, които са приключили образованието си в Москва – те споделиха мемоари от младостта си и прочетоха стихове: Надя Попова, Елена Алекова, Минчо Минчев и Любомир Халачев. В рецитала се включиха още Атанас Звездинов, Анелия Янковска-Сенгалевич, Даниела Добрева, Трендафил Василев, Маргарита Мартинова.  

Събитието приключи с обръщение от Бойко Коцев: „ Българският и съветският народ са духовно близки, взаимоотношението ни продължава към този момент 14 века – кирилицата,  православието,  Освободителната война са този пиедестал на взаимно навлизане и обогатяване. Не приказвам за политика – политиците идват и си отиват, народите остават “. Бойко Коцев показа дипломат Митрофанова, която като зам.-генерален шеф на ЮНЕСКО е направила доста за опазване на нематериалното културно завещание на България.



Станка Шопова, Елеонора Митрофанова, Боян Ангелов 

„ А като общоприет шеф на Федерална организация „ Россотрудничество “ тя усили неведнъж квотите за български студенти, които се образоват в Русия. В интервала 2017 – 2020 година над 400 наши студенти учиха всяка година в разнообразни специалности. Издадохме книги, изнесохме голям брой концерти на български реализатори и открихме изложения. Ние можем да бъдем стратегически сътрудници и с Аржентина, Съединени американски щати или Франция, само че няма по какъв начин да бъдем духовно близки с тях по този начин, както сме с Русия. Аз не бях кабинетен дипломат през моя мандат – обикалях на всички места, измежду разнообразни обществени прослойки, и виждах отношението на руснаците към България “.  

Антологията „ Победна рапсодия “ стартира с произведения на Людмил Стоянов, Дора Габе, Елисавета Багряна, Ламар, Мария Грубешлиева, Николай Марангозов, Христо Радевски, Никола Фурнаджиев, Иван Пейчев. Продължава с Веселин Андреев, Александър Геров, Богомил Райнов, Валери Петров, Георги Джагаров, Иван Динков, Андрей Германов, Владимир Башев, Дамян Дамянов, Любомир Левчев, Ивайло Балабанов, Ваня Петкова и доста други поети, които към този момент не са сред нас. Следват доайените Найден Вълчев, Матей Шопкин и Петър Андасаров, както и известни имена като Петя Цолова, Михаил Белчев, Иван Есенски, Иван Гранитски. На финала четем произведения на по-младите създатели, въплътили в рими своето днешно светоусещане по повод тематиките на паметта, историята, мира, героизма, свободата.